С благодарност към руските братя...
От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е отдаден на Трети март. Големи български поети са изразявали през годините своята благодарност и любов към братята освободители посредством своето творчество. Представяме дребна част от тях...
Приятно четене.
Петко Р. СЛАВЕЙКОВ
Вярата и вярата на българина към Русия
Посвещава се на съветския народ
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
така могъща на света;
тя е нашата конзола,
тя е нашта висота!
Руска мощ, съветска воля,
съветска кръв и руский пот
ще избавят от злочестина
наший падналий народ.
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
Нам Русия е вяра,
руский цар е наший спас -
никой различен не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни -
интерес им покажи,
че да виж каузи проказни
и чифутски в тях неистини.
Род и религия е концепция
за Русия най-света;
нейний героизъм е за нея -
благородна й задачата.
Със Русия през днешния ден съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин героизъм свят.
Долу всички спекуланти,
да пречупи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский господ!
/> Иван ВАЗОВ
Здравствуйте, братушки!
- Мамо, мамо, я ги виж!
- Що е? - Идат, погледни ги.
С пушки, с саби... - Що стоиш?
Скоро, чадо, поздрави ги!
Тях ги господ прати насам,
да оказват помощ, чадо, нам. -
И детето дава крушки
на солдатите без боязън
и крещи на тях:
здравствуйте, братушки!
Генералът кат орел
ескадроните повежда,
а орачът се запрел
и заслепен ги наподобява:
чини му се, че е сън...
Изведнъж с туптенье, с звън
доближават кат вихрушки.
Той си шапката смъкна
и ги поздрави:
здравствуйте, братушки!
Шипка! Шипка! Гръм се чуй.
Гурко мина планините!
Радост, знамение беше туй!
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техни глави, коне, пушки...
И кат стискат им ръце,
викат от сърце:
здравствуйте, братушки!
Как са горди тез момци!
Един казак варди, гони
хиляди изверг, крадци -
цели турски легиони.
И народа с лик засмен,
като гледа към този момент в плен
тия полкове хайдушки,
на казаците положителни
така благодари:
здравствуйте, братушки!
/> Петър АЛИПИЕВ
На гроба на Ю.П. Вревская
Ах, за кой ли път белее
кестена над твоя гроб.
Птица из клонака пее.
Пада тъничък безоблачен вързоп.
Всичко е по този начин надалеч.
Няма Петербург, света.
Пеперуда каца леко
на пръстта.
Чу ли я,
Юлия?
Крачи близо млада двойка.
Свят благополучен се нации.
Но в градината госпожица
чете " Пролетни води "
и полегнала измежду злака,
зарад непознатите неистини
от състрадание поплака,
потъжи.
Чу ли я,
Юлия?
Всичко е по този начин далечно.
Роба към този момент не е плебей.
Никой не живее постоянно.
Но край твоя печален гроб
българка щастлива пее.
Тъжни песните не са.
Весело звуът люлее
вред леса.
Чу ли я,
Юлия?
/> Людмил СТОЯНОВ
Към съветския народ
Както Балкана, начумерен бунтовник,
бди над земята ни в синия свод,
така за народа ни в страшни минути
мисли великият съветски народ.
Помнят бащите ни Шипка и Плевен.
Руска кръв греела в полския мак.
„ Идат! “ И кичели с росен и невен
млади девойки казак до казак.
Прости артисти за Столетов и Гурко
песни по сборове пеят до през днешния ден.
Млади невести под шарена хурка
спомнят за съветската популярност и чест.
Робство и мрак като рицар пронизваш,
обилно вестиш независимост и живот:
твоята истина е живият извор
на всечовечност, о съветски народ!
В геройство, в героизъм - кой би те надминал?
С теб по приятелство - кой би се сравнил?
Паднал бих, в отпадналост до днеска бих гинал,
в случай че не бяхте познал и любил.
Няма по-мъдро от съветското слово,
няма по-звучна от съветската тирада.
Всичко високо и нужно, и ново
идва от нея и литва надалеч.
Бихме ли ние излезли наново
яки и читави от пропастта?
Бихме ли с боязън през днешния ден, ясно, пространно,
пели за дързост и чест песента,
в случай че не бяха заветните братя,
братята руси и съветски рожби,
с чука и сърпа по знамената
и над чело - с петолъчна звезда?
Дойдоха те и ни всичко простиха,
и ни подадоха приятелски ръка -
съветската гняв е замайващ ураган,
съветската любов е буйна река.
Честност, приятелство, правдивост, искреност -
те ще пребъдат в грядущия век.
Руската истина е истина човечна -
с нея израснах и станах човек.
Както Балкана, начумерен бунтовник,
бди над земята ни в синия свод,
така за народа ни в страшни минути
мисли великият съветски народ.
/> Воймир АСЕНОВ
Товарищ, верь!...
Русия - като северна буря...
Русия - като сняг, като буря...
Русия - като облик на Месия...
Русия - като храм милосърден.
Русия - като необят
в стиха на Вазов - " Здравствуйте, братушки! ".
Русия - в моя лиричен свят
пристигна със името на Александър Пушкин.
И през днешния ден звъни с " Товарищ, верь!... ",
не гасне тя,
звездата на пленителното благополучие!
Русия е безсмъртието на света,
тъй като е славянското причестяване...
Това причестяване е благослов,
славянска тирада след меч от " поле бранном ".
Това причестяване е вселюбов
и ехтене е от кремълски камбани.
Това е в Космоса звезда -
Русия е сърцето на планетата.
Русия ни защищава от неволя -
даже предадена, даже несретна...
Русия има сили да се възкреси
даже когато братя я напущат...
Тя на следващия ден отново от непознати терор ще ни избави:
" Товарищ, верь! " -
предсказал го е Александър Пушкин...
/> Емил РУПЕЛ
Обич
Глътчица вода от съветски бунар съм пил,
ял съм къшей самун от съветска матушка забъркан.
Ако свия тил и слезна в себе си посърнал -
ще ме пипне стремето на остаряла съветска ария.
И Столетов ще удари директно вълчи писък,
директно голи чуки и пълчища от несгоди.
Ще се моли мощната ръка за мъжки пердах,
мъжката десница за победа ще се моли.
Верешчагин ще рисува кръгове от сняг -
върховете с мрачен пламък ще горят чалмите си...
Аз изправям тил и без да очаквам знак,
в епицентъра на всички земетресения връхлитам.
Оня бунар оглежда днешната ми пристрастеност.
Майчините длани отново омесват самун за мене.
И на стремето на нова съветска ария аз
ще ветрея чистата си риза, безусловно!
" Кавалеристи, погледнете, пред нас е България, свещена славянска земя! Там гинат нашите сестри и братя! Те чакат нашата помощ! Да осъществим почтено своя дълг! "
С тези думи полковник Александър Александрович Пушкин, наследник на великия стихотворец, се обръща към своите воини от 13-и Нарвски хусарски полк малко преди да прекоси Дунав и да се включи в Руско-турската освободителна война
" С наслада стъпих на българска земя, с цел да се боря за вашата независимост, тъй като знаех, че вие, братя българи, сте почтени да бъдете свободни и равноправни на всички европейски нации! "
Това споделя при освобождението на Бургас полковник Александър Лермонтов, племенник на огромния стихотворец Михаил Лермонтов
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е отдаден на Трети март. Големи български поети са изразявали през годините своята благодарност и любов към братята освободители посредством своето творчество. Представяме дребна част от тях...
Приятно четене.
Петко Р. СЛАВЕЙКОВ
Вярата и вярата на българина към Русия
Посвещава се на съветския народ
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
така могъща на света;
тя е нашата конзола,
тя е нашта висота!
Руска мощ, съветска воля,
съветска кръв и руский пот
ще избавят от злочестина
наший падналий народ.
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
Нам Русия е вяра,
руский цар е наший спас -
никой различен не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни -
интерес им покажи,
че да виж каузи проказни
и чифутски в тях неистини.
Род и религия е концепция
за Русия най-света;
нейний героизъм е за нея -
благородна й задачата.
Със Русия през днешния ден съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин героизъм свят.
Долу всички спекуланти,
да пречупи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский господ!
/> Иван ВАЗОВ
Здравствуйте, братушки!
- Мамо, мамо, я ги виж!
- Що е? - Идат, погледни ги.
С пушки, с саби... - Що стоиш?
Скоро, чадо, поздрави ги!
Тях ги господ прати насам,
да оказват помощ, чадо, нам. -
И детето дава крушки
на солдатите без боязън
и крещи на тях:
здравствуйте, братушки!
Генералът кат орел
ескадроните повежда,
а орачът се запрел
и заслепен ги наподобява:
чини му се, че е сън...
Изведнъж с туптенье, с звън
доближават кат вихрушки.
Той си шапката смъкна
и ги поздрави:
здравствуйте, братушки!
Шипка! Шипка! Гръм се чуй.
Гурко мина планините!
Радост, знамение беше туй!
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техни глави, коне, пушки...
И кат стискат им ръце,
викат от сърце:
здравствуйте, братушки!
Как са горди тез момци!
Един казак варди, гони
хиляди изверг, крадци -
цели турски легиони.
И народа с лик засмен,
като гледа към този момент в плен
тия полкове хайдушки,
на казаците положителни
така благодари:
здравствуйте, братушки!
/> Петър АЛИПИЕВ
На гроба на Ю.П. Вревская
Ах, за кой ли път белее
кестена над твоя гроб.
Птица из клонака пее.
Пада тъничък безоблачен вързоп.
Всичко е по този начин надалеч.
Няма Петербург, света.
Пеперуда каца леко
на пръстта.
Чу ли я,
Юлия?
Крачи близо млада двойка.
Свят благополучен се нации.
Но в градината госпожица
чете " Пролетни води "
и полегнала измежду злака,
зарад непознатите неистини
от състрадание поплака,
потъжи.
Чу ли я,
Юлия?
Всичко е по този начин далечно.
Роба към този момент не е плебей.
Никой не живее постоянно.
Но край твоя печален гроб
българка щастлива пее.
Тъжни песните не са.
Весело звуът люлее
вред леса.
Чу ли я,
Юлия?
/> Людмил СТОЯНОВ
Към съветския народ
Както Балкана, начумерен бунтовник,
бди над земята ни в синия свод,
така за народа ни в страшни минути
мисли великият съветски народ.
Помнят бащите ни Шипка и Плевен.
Руска кръв греела в полския мак.
„ Идат! “ И кичели с росен и невен
млади девойки казак до казак.
Прости артисти за Столетов и Гурко
песни по сборове пеят до през днешния ден.
Млади невести под шарена хурка
спомнят за съветската популярност и чест.
Робство и мрак като рицар пронизваш,
обилно вестиш независимост и живот:
твоята истина е живият извор
на всечовечност, о съветски народ!
В геройство, в героизъм - кой би те надминал?
С теб по приятелство - кой би се сравнил?
Паднал бих, в отпадналост до днеска бих гинал,
в случай че не бяхте познал и любил.
Няма по-мъдро от съветското слово,
няма по-звучна от съветската тирада.
Всичко високо и нужно, и ново
идва от нея и литва надалеч.
Бихме ли ние излезли наново
яки и читави от пропастта?
Бихме ли с боязън през днешния ден, ясно, пространно,
пели за дързост и чест песента,
в случай че не бяха заветните братя,
братята руси и съветски рожби,
с чука и сърпа по знамената
и над чело - с петолъчна звезда?
Дойдоха те и ни всичко простиха,
и ни подадоха приятелски ръка -
съветската гняв е замайващ ураган,
съветската любов е буйна река.
Честност, приятелство, правдивост, искреност -
те ще пребъдат в грядущия век.
Руската истина е истина човечна -
с нея израснах и станах човек.
Както Балкана, начумерен бунтовник,
бди над земята ни в синия свод,
така за народа ни в страшни минути
мисли великият съветски народ.
/> Воймир АСЕНОВ
Товарищ, верь!...
Русия - като северна буря...
Русия - като сняг, като буря...
Русия - като облик на Месия...
Русия - като храм милосърден.
Русия - като необят
в стиха на Вазов - " Здравствуйте, братушки! ".
Русия - в моя лиричен свят
пристигна със името на Александър Пушкин.
И през днешния ден звъни с " Товарищ, верь!... ",
не гасне тя,
звездата на пленителното благополучие!
Русия е безсмъртието на света,
тъй като е славянското причестяване...
Това причестяване е благослов,
славянска тирада след меч от " поле бранном ".
Това причестяване е вселюбов
и ехтене е от кремълски камбани.
Това е в Космоса звезда -
Русия е сърцето на планетата.
Русия ни защищава от неволя -
даже предадена, даже несретна...
Русия има сили да се възкреси
даже когато братя я напущат...
Тя на следващия ден отново от непознати терор ще ни избави:
" Товарищ, верь! " -
предсказал го е Александър Пушкин...
/> Емил РУПЕЛ
Обич
Глътчица вода от съветски бунар съм пил,
ял съм къшей самун от съветска матушка забъркан.
Ако свия тил и слезна в себе си посърнал -
ще ме пипне стремето на остаряла съветска ария.
И Столетов ще удари директно вълчи писък,
директно голи чуки и пълчища от несгоди.
Ще се моли мощната ръка за мъжки пердах,
мъжката десница за победа ще се моли.
Верешчагин ще рисува кръгове от сняг -
върховете с мрачен пламък ще горят чалмите си...
Аз изправям тил и без да очаквам знак,
в епицентъра на всички земетресения връхлитам.
Оня бунар оглежда днешната ми пристрастеност.
Майчините длани отново омесват самун за мене.
И на стремето на нова съветска ария аз
ще ветрея чистата си риза, безусловно!
" Кавалеристи, погледнете, пред нас е България, свещена славянска земя! Там гинат нашите сестри и братя! Те чакат нашата помощ! Да осъществим почтено своя дълг! "
С тези думи полковник Александър Александрович Пушкин, наследник на великия стихотворец, се обръща към своите воини от 13-и Нарвски хусарски полк малко преди да прекоси Дунав и да се включи в Руско-турската освободителна война
" С наслада стъпих на българска земя, с цел да се боря за вашата независимост, тъй като знаех, че вие, братя българи, сте почтени да бъдете свободни и равноправни на всички европейски нации! "
Това споделя при освобождението на Бургас полковник Александър Лермонтов, племенник на огромния стихотворец Михаил Лермонтов
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ